Глава 16

 Така внесоха Божия ковчег та го положиха всред шатъра, който Давид беше поставил за него; и принесоха всеизгаряния и примирителни приноси пред Бога. 

 И когато Давид свърши принасянето на всеизгарянията и примирителните приноси, благослови людете в Господното име. 

 И даде на всеки човек, мъж и жена, от Израиля, на всекиго по един хляб, по една мръвка месо и по една низаница сухо грозде. 

 И определи известни левити, да служат пред Господния ковчег, да възпоменават, да благодарят и да хвалят Господ Израилевия Бог: 

 първият, Асаф; вторият, Захария; после, Еиил, Семирамот, Ехиил, Мататия, Елиав, Ванаия, Овид-едом и Еиил с псалтири и арфи; Асаф с дрънкане на кимвали; 

 а свещениците Ванаия и Яазиил с тръби, винаги пред ковчега на Божия завет. 

 Тогава, в оня ден, Давид за пръв път нареди славославенето на Господа чрез Асафа и братята му, с тия думи : - 

 Славословете Господа: призовавайте името Му, Възвестявайте между народите делата Му. 

 Пейте Му, и псалмопейте Му; Говорете за всичките Му чудни дела. 

 Хвалете Го с неговото Свето име; Нека се весели сърцето на ония, които търсят Господа. 

 Търсете Господа и Неговата сила. Търсете лицето Му винаги. 

 Помнете пречудните дела, които е извършил. Знаменията Му и съдбите на устата Му. 

 Вие, потомство на неговия слуга Израиля, Чада Яковови, избрани Негови. 

 Той е Господ Бог наш; Съдбите Му са по целия свят. 

 Помнете всякога завета Му, Словото, което заповяда на хиляда поколения, 

 Завета , който направи с Авраама, И клетвата Му към Исаака, 

 Която и утвърди на Якова за повеление, На Израиля за вечен завет, 

 Като рече: На тебе ще дам ханаанската земя За дял на наследството ви, 

 Когато бяха малцина на брой, Малцина и пришелци в нея, 

 И когато прехождаха от народ в народ, И от едно царства в други люде. 

 Не остави никого да им напакости; Ей, заради тях царе изобличи, 

 Казвайки : Да не се допирате до помазаните Ми, И да не сторите зло на пророците Ми. 

 Пейте Господу, жители на целия свят; Благовествувайте от ден в ден спасението Му. 

 Възвестете между народите славата Му, Между всичките племена чудните Му дела. 

 Защото е велик Господ и твърде достоен за хвала, И за страхопочитание повече от всички богове. 

 Защото всичките богове на племената са суетни, А Господ направи небесата, 

 Слава и великолепие са пред Него, Сила и радост на мястото Му. 

 Отдайте Господу вие семейства на племената. Отдайте Господу слава и сила. 

 Отдайте Господу славата дължима на името Му; Донесете принос и влезте пред Него; Поклонете се Господу с великолепие свето. 

 Треперете пред Него, жители на целия свят; Защото вселената е утвърдена, та не може да се поклати. 

 Да се веселят небесата, и да се радва светът: И да казват между народите: Господ царува. 

 Да бучи морето и всичко що има в него: Нека се радват полетата и всичко що е в тях. 

 Тогава ще се радват пред Господа дърветата на дъбравата; Защото иде да съди света, 

 Славословете Господа, защото е благ, Защото милостта Му е до века; 

 И речете: Спаси ни, Боже на спасението ни, Събери ни, и избави ни от народите, За да славословим светото Твое име, И да тържествуваме в Твоята хвала. 

 Благословен да бъда Господ Бог Израилев От века и до века. И всичките люде рекоха: Амин! и възхвалиха Господа. 

 Тогава Давид остави там, пред ковчега на Господния завет, Асафа и братята му за да служат постоянно пред ковчега, според както беше нужно за всеки ден; 

 остави и Овид-едома и братята му, шестдесет и осем души; тоже и Овид-едома Едутуновия син и Оса за вратари; 

 и свещеника Садок и братята му свещениците, пред Господната скиния на високото място, което бе в Гаваон, 

 за да принасят всеизгаряне Господу върху олтара за всеизгарянията винаги заран и вечер, точно според както е писано в закона, който Господ даде на Израиля; 

 и са тях постави Емана, Едутуна, и другите по име определени, които бяха избрани да славословят Господа, защото неговата милост е до века; 

 и при тях, то ест, при Емана и Едутуна, имаше тръби и кимвали за ония, които трябваше да свирят с висок глас, и инструменти за Божиите песни. А Едутуновите синове бяха вратари. 

 И така, всичките люде си отидоха, всеки в къщата си; и Давид се върна да благослови дома си