Глава 18

 И като престана Давид да говори със Саула, душата на Ионатана се свърза с душата на Давида, и Ионатан го обикна както Собствената си душа. 

 И в същия ден Саул го взе при себе си, и не го остави да се върне вече в бащиния си дом. 

 Тогава Ионатан направи завет с Давида, защото го обичаше като собствената си душа. 

 Още Ионатан съблече мантията, който беше с него, та я даде на Давида, и дрехите си, и собствения си меч, лъка си и пояса си. 

 И Давид излизаше навсякъде, гдето го пращаше Саул, о обхождаше се разумно; и Саул го постави над военните мъже; и това беше угодно пред очите на Сауловите служители. 

 А като идеха по случай завръщането на Давида от поражението на филистимците, жените излизаха от всичките Израилеви градове та пееха на царя Саула, с тъпанчета, с радост и с кимвали. 

 И жените, като играеха, пееха ответно и думаха: Саул порази хилядите си, А Давид десетките хиляди. 

 А Саул се разсърди много, и тия думи му бяха оскърбителни, и каза: На Давида отдадоха десетки хиляди, а на мене дадоха хиляди; и какво му липсва още освен царството? 

 И от същия ден и нататък Саул гледаше на Давида с лошо око. 

 И на следния ден зъл дух от Бога нападна Саула, и той лудееше всред къщата си; и Давид свиреше с ръката си, както всеки ден, а Саул държеше копието си в ръка. 

 И Саул хвърли копието, като каза: Ще закова Давида дори до стената. Но Давид се отклони от присъствието му два пъти. 

 И Саул се страхуваше от Давида, понеже Господ беше с него, а от Саула беше се оттеглил. 

 Затова Саул го отстраняваше от при себе си, и постави го хилядник; и той излизаше и влизаше пред людете. 

 И Давид се обхождаше разумно във всичките си пътища; и Господ беше с него. 

 Затова Саул, като гледаше, че Давид се обхождаше твърде разумно, страхуваше се от него. 

 А целият Израил и Юда обичаха Давида, понеже излизаше и влизаше пред тях. 

 Тогава Саул каза на Давида, Ето по-голямата ми дъщеря Мерава; нея ще ти дам за жена; само служи ми храбро, и воювай в Господните войни. Защото Саул си каза: Нека моята ръка не се дига върху него, но ръката на филистимците нека се дигне върху него. 

 И Давид каза на Саула: Кой съм аз, и какъв е животът ми, и какво е бащиното ми семейство между Израиля, та да стана аз царски зет? 

 Обаче, във времето, когато Сауловата дъщеря Мерава трябваше да се даде на Давида, тя бе дадена на меолатянина Адриил за жена. 

 А Сауловата дъщеря Михала обичаше Давида, и като известиха това на Саула, стана му угодно. 

 И рече Саул: Ще му я дам, за да му бъде примка, и за да се дигне върху него ръката на филистимците. Затова Саул каза на Давида втори път: Днес ще ми станеш зет. 

 И Саул заповяда на слугите си, казвайки : Говорете тайно на Давида и кажете: Ето, благоволението на царя е към тебе, и всичките му служители те обичат; сега, прочее, стани зет на царя. 

 И тъй, Сауловите служители говориха тия думи в ушите на Давида. Но Давид рече: Лесно нещо ли ви се вижда да стане някой царски зет? А аз съм човек сиромах и нищожен. 

 И служителите на Саула му известиха, казвайки: Така и така казва Давид. 

 А Саул каза: Така да говорите на Давида: Царят не ще вино, но сто филистимски краекожия, за да си отмъсти на царевите неприятели. Но Саул замислюваше да направи Давида да падне чрез ръцете на филистимците. 

 А когато служителите му известиха на Давида тия думи, угодно беше на Давида да стане зет на царя; за туй, и преди да изминат определените за това дни. 

 Давид стана та отиде, той и мъжете му, и уби от филистимците двеста мъже; и Давид донесе краекожията им и даде ги напълно на царя, за да стане царски зет. И Саул му даде дъщеря си Михала за жена. 

 И Саул видя и позна, че Господ беше с Давида; а Сауловата дъщеря Михала го обичаше. 

 И тъй, Саул още повече се страхуваше от Давида; и Саул стана Давидов враг за винаги. 

 И филистимските началници пак излизаха на бой ; но колкото пъти излизаха, Давид успяваше повече от всичките Саулови служители, така щото името му беше на голяма почит.