| Глава 8 |
1 | Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.
|
2 | Тоже се затвориха изворите на бездната и небесните отвори, и дъждът от небето спря.
|
3 | Малко по малко водите се оттеглиха от земята и подир сто и петдесет дни водите взеха да намаляват.
|
4 | А на седемнадесетия ден от седмия месец ковчегът заседна върху Араратските планини.
|
5 | Водите намаляваха непрестанно до десетия месец; и на първия ден от десетия месец върховете на планините се показаха.
|
6 | После, след четиридесет дни, Ной отвори прозореца на ковчега, що беше направил;
|
7 | и изпрати гарван, който, като излезе, отиваше насам натам докато пресъхнаха водите на земята.
|
8 | Тогава изпрати гълъб, за да види дали са престанали водите по лицето на земята.
|
9 | Но гълъбът, понеже не намери почивка за нозете си, върна се при него в ковчега, защото водата бе още по лицето на цялата земя. И той простря ръка та го взе, и внесе го при себе си в ковчега.
|
10 | А като почака още седем дни, пак изпрати гълъба от ковчега.
|
11 | И надвечер гълъбът се върна при него, и ето, имаше в устата си пресен маслинен лист; така Ной позна, че водата е спаднала по земята.
|
12 | След това той почака още седем дни, и изпрати гълъба; но той не се върна вече при него.
|
13 | В шестстотин и първата година на Ноевия живот , на първия ден от първия месец, водата пресъхна на земята; и Ной, като дигна покрива на ковчега, погледна, и, ето, повърхността на земята бе изсъхнала.
|
14 | А на двадесет и седмия ден от втория месец земята съвършено изсъхна.
|
15 | Тогава говори Бог на Ноя, казвайки:
|
16 | Излез от ковчега, ти, жена ти, синовете ти и жените им с тебе.
|
17 | Изведи със себе си всичко живо от всяка твар, що е с тебе,- птици, добитък и всичките животни които пълзят по земята, за да се разплодяват по земята, да раждат и да се умножават по земята.
|
18 | Ной излезе, и с него синовете му, жена му и снахите му;
|
19 | излязоха от ковчега и всичките животни, всичките птици, всичко, що се движи по земята според родовете си.
|
20 | И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряне на олтара;
|
21 | и Господ помириса сладко благоухание; и рече Господ в сърцето Си: Не ще проклинам вече земята, поради човека, защото помислите на човешкото сърце са зло още от младините му, нито ще поразя вече друг път всичко живо както сторих.
|
22 | Догде съществува земята, сеитба и жътва, студ и горещина, лято и зима, ден и нощ няма да престанат.
|